Детето

Детето е неприкосновена цялост. Ние проектираме в него, нашите слабости, очаквания, интереси и си мислим, че е като нас, че трябва да харесва това, което ние харесваме. Учудваме се, когато заяви собствената си същност и сме кносервативни и ограничаващи.

Детето има достатъчно капацитет  да ни приеме безусловно, да не ни отхвърля по никакъв критерий. То няма забележки към нас, радва ни се, и ни възприема като приятел, спътник, с когото да израстне безопасно, с когото да сподели една дълга част от живота си (1 до 18) . Живо, неосъждащо, то е тук за да ни покаже какви сме били в чистотата на сътворението: непокварени , необработени, авентични.

Детето е диамант и у нас е длетото. Уважението към скъпоценността на този материал , който, макар и твърд, е чуплив ни заставя да работим деликатно, с изключителна прецизност към детайла. Всяко нещо се отбелязва по повърхността на диаманта и разрушава цялостта му. Белязва го.

Детето е наше огледало. Така, както се възприемаме ние вътре, такова проектираме на тяхното платно. Обикновено такова проектираме на всички, защото ние си създаваме света около себе си. Той е това, което сетивата ни възприемат. Не можем да знем как е през техните сетива.

Стереотипи и предразсъдъци

Ами малко като прахови частици ми идват – гледам да ги изкашлям, за да освободя трахеята и алвеолите, та да се напълнят с чист, природен въздух, който не дави, не те замайва, не те въздига на някакво “специално”място, което съществува само в твоята картинка. Кой кого с пръстчето сочи и защо бе братя мили?

Не-майка

Една казала на друга - “Айде, кога ще раждаш деца, за кога чакаш? Аз вече съм на второто” - га че ли е състезание... Жената ТРЯБВА да роди, ТРЯБВА да има деца, ТРЯБВА да се осъществи като майка (щото то други роли за жената в това общество май не са били отредени). И после какво ? Жената се научила да използва  децата си, да ги тормози, защото не се е възползвала от свободната си воля да бъде свободен индивид, а живеещ с чувства на вина и неосъщественост. То без дете...к'ва си? ПАРЯСНИЦА, дето скача от мъж на мъж, самотница, дето никой не й се е вързал, някаква там странница, шарена и изкукуригала? Как ли не се сочим с пърст , какви ли не брутални черни етикети не лепваме и дамгосваме?! От една страна ние си ги живеем , от друга страна правим и другите получовеци, като им вменяваме някаква недостатъчност, нещо несъвършено, мръсно, ако щеш. Някаква недоизкусуреност. Амиии....сигурно е ЯЛОВА.

Айде моля ви се да не се пръскаме с плюнки от вчерашни вечери, че става скучно и противно!

Любовчията

Тоя, с колко жени ходи...развейпрах. Не може една къща да съгради, семейство да отгледа... Да , ама може да люби така, както нито един от тия с големите, хубави къщи не може и върши работата, която те не могат да свършат. И вместо да му се отблагодарят, че им прави жените щастливи и да му купят мотор да се кефи, те му завиждат и естествено изтъкват имуществото или ранга си като признаци за превъзходство. А че жените им копнеят за една умела ласка и докосване, което да изпълни цялата им женска същност... Ма не, да го дамгосаме и него : ЛЮБОВЧИЯ. Ми той обича всички жени и им се е раздал, за да ви запази семействата. Тоз прекрасен Дон Жуан! Как пък вие знаете кое е “добрето” за него? А той ви гледа и ви се смее, че снощи пак е качил жена ви в рая и блажена я е направил. По-скоро да си поговорите на чаша бира и скромно да го помолите да продължи да радва вашата красива жена, защото я обичате и искате най-доброто за нея. Ей това е любов. Другото е собственост. Нарича се още робство. Тя ти се продава, защото си заможен, но НЕ ТЕ САКА, душо. И тръпне в ужас като я приближиш и затваря очи и запушва ноздри, щото си станал на кюфте и отдавна не си я любил страстно и красиво. За да любиш красиво се иска да запазиш финеса си и уваженисто към тялото си, за да изпита тя максимална наслада от допира с теб.

Афродита - любовчийка

Я я посочете с пръстчето си сега, цъфтяща и горда в своето блаженство жена! Ами да, ще я посочат другите жените и то със завист. Ще кажат...”Гледай я къде ходи, не си гледа къщата. Какъв човек -слънце има, на ръце я носи, а тя зад гърба му...” А тайничко вътре не могат да се нагледат на Венериния й чар – чарът на сенсуалното щастие, което струи от нея. С любонвата наслада идва и творчеството. Либидото е не само сексуален драйв, то е цялостно възраждане на красотата и копнежа по живота. Чуваството, че си задоволена ти дава тласъци за творчество, маха злобата, потичат реките на вдъхновението. Това е архтипа на Афродита ( римската Венера). Чувствена и магнетична, привлича другите в едно еротично нагнетено поле, което усилва сексуалната осъзнатост. В патриархалните общества обаче ( като нашето), тази е превъплъщението на прелъстителката или курвата.

Богатият

Богатият е набеден. Скромният съвестен гражданин със сива ризка и бежови панталони, изрядно сресан и с куфарче в ръка, е на почит. Той не се стреми към тленни удоволствия. Неговият сив костюм го води право към добре изкопания му гроб, два на два, добре оразмерен. Насладите са заклеймени. Високите заплати всички ги искаме , ама който ги има вече е “богаташа”, онази съмнителна, нечиста категория. Ами да, защото така си оправдаваме неуспехите. Ние нямаме “мръсни” пари, ама и чисти нямаме и сме скромни и добри. Ама парите сами по себе си не са мръсни, нито богаташът е за бой с камъни и дърве. Той просто умее да печели и да създава удобства в живота си. 

Забележка: Да се разграничават хората с естествен здрав нюх към парите и материалното от нечестно натрупалите богатство. Идеалистичната система изкривява нашия мироглед, оправдавайки бедняка в неговия заблуда и заклеймявайки предприемчивия. Пълни са душичките със завист май.

Добрата майка

Коя е добрата майка – тази, която гушка или тази която е строга и държи здраво юздите? Тази която е нежна, разбираща и състрадателна и “глезела детето” или тази, която е амбициозна и прави войник от детето си(често, за да задоволи собствени потребности на нереализираност)? Най-добрата майка е тази , която разбира детето си и иска доброто му, без да смесва собствената си личност с неговата. Къде ли се намира тази майка, обаче?

Стереотипът за добра майка варира, но най- дразнещ и умаловажаващ жената е вариантът  "жертвоготовната майка". Как тя, видиш ли, трябва месото си да откъсне и да даде на рожбата ( може би, но в изключително екстремни ситуации - бел. авт.). Как тя свой живот не трябва да води, защото вече има дете и НИЩО, видиш ли , не е по-важно за нея вече на този свят. Да, но има вдруги важни неща за нея. И когато очакванията към жената са да е изцяло отдадена на детето си, ако това не съвпада с нейния вътрешен статус, става избождане на очи, вместо изписване на вежди. Жената е щяла да бъде една порядъчна майка, поддържаща женствеността си жива, отдавайки време на своите интереси и професионални амбиции. Някак е щяла да съчетае ролите по свой начин и със свой ритъм,  ако обаче един патриархален баща , свекърва и т.н. не се бяха намесили и натрили носа на девойчето да си знае мястото. И ако тя е със сравително слаб характер, остават милион нереализирани мечти и едно (или повече) реализирани деца. И на нея се вменява, че това ѝ осмисля напълно живота и (най-интересното) , тя сама започва да го вярва. Ето затова има жени като тази, за която ми разказа един таксиметров шофьор по пътя между селото и града:

“Тя замина за Германия, и ми се обади на следващия ден да не я чакаме. Имаме три деца. А я взех с две нейни от предишен брак...”

Избягала жената. Ролята "майка" й дотегнала. Раждала, раждала, отглеждала...до гуша ѝ дошло. Жените обусловени като крави за разплод, да спрат да мислят , че нямат избор и да възпитат мъжете, че също са индивиди с интелектуални заложби и таланти , които търсят своята реализация , също както детето търси изхода, за да види бял свят.

 

Обинковеният човек

Артистът,  отдаден на неземното , абстрактното, невидимото , заклеймяващ порядъчните хорица със "скучния" им животец. Колко са регулярно регулирани. Те- маймунките, аз- възвишения, инъкомислещия. Различното, превърнато в снобария. А това е просто един прозорец, през който виждаш света, който сам по себе си също е ограничаващ. Интересните срещу скучните. Разбиващите статуквото срещу следващите правилата. Щурецът и мравката. 

Примери бол. Най големите "светци" са ама от най задръстените, тесногръдите. 

Върви си живота. Хубаво е да преразгледаме вярванията и убежденията си, които ни осакатяват и ограничават. Кому служим: на  нашата изконна чиста природа, в която няма дуалност или плащаме данък на обществото. Кървав данък, който ни реже крилцата да стоим мирно и да сме добри дечица.

Христос и прегрешилата