Из "Дневник на дните ми" 2006

"Пролетна капка роса....а същото може и да е сълза. Нежна, милваща ръка...а същата може и да удря.Светла,палава душа....а същата може и да е хитра. Нежни погледи в нощта...а същите могат да изпепеляват."

"Дай си устните, ъгълчето им има вкус на прясна малина откъсната от девичи пръсти. Леко наклони глава, вплети твоята същност в моята и ми дай безвремие. Нека се насладим на земния миг. На нашия земен миг ,който дa ни покаже дверите на вечността. Мой мили, мой нежен! Когато те видях за пръв път..тихо ,нежно спокойно, сякаш те познавам, сякаш мога да ти се доверя, сякаш може да ме погълнеш себе си пак да ме върнеш. Да разбереш и никога да не задаваш въпроси.

Него го интересуваше миналото в мен дотолкова, доколкото аз съм миналото си и бъдещето си и неговото настояще.."

"Аз съм твоята богиня.Ти си моето сърце , и ние двамата плаваме към вечността. Аз съм крехкото цвете на ревера ти, чиито аромат и прелест те опияняват. Аз съм твоето дете, но дете, което е изключително своенравно,така че моля те, не ми се карай, нито ме изоставяй на сред пътя. Знаеш,че винаги ще се нуждая от твоята ръка - мека, силна, подкрепяща. Какво още съм аз за теб? Вълна - бурна, ненаситна на твоя пожар. Аз и ти.. като две къщички насред полето, долепили се една до друга, за да крепят старините си."

"Колкото повече правиш опити да върнеш нещо назад,което е отдавна отминало, толкова по скръбен и безполезен ставаш в настоящето."

"Болката е нещо естествено. Колкото по-бързо човек я приеме и разбере смисъла й ,толкова по-лесно ще премине през  водовъртежа на времето. Ще бъде незасегнат. Не ще бъде дори за секунда сам, защото той ще знае, че всички са с него и той е с всички. Нима можеш да отделиш една част от тялото на човек и всичко останало да функционира нормално? Нима можем да си мислим,че Бог не е тъй благ и не ни учи, за да преминем през огъня,  да се калим, да бъдем като водата - придвижващи се навсякъде, да сме леки като въздуха и ,бродейки и живеейки на замята, да разберем истината за благодарността, за хляба, за любовта. Малко хора излизат от този завъртян кръг: любов -омраза,ревност-самота,страх-тъга... Един философ, човек обърнал се към дълбините си, огледал се в тях , разбрал същината си, е свободен.Той вече не търси, той вече е намерил своята благодат.Той е извън матрицата.Тогава поглежда спокойно към слънцето, пие лъчите му и е без значение дали е на земята или в небесата,защото те са в душата му едно.

Когато човек успее да се отрърси от негативността и себеинтереса, той може да види наистина ясно - не през замъглението на собствените си желания. Колкото по - просто се мисли , толкова по - малко грешки се правят. Сложността не е в това да измисляш най-великите открития, да си най - даровития или най -  успелия...Тя е в това да бъдеш себе си, да не се оставиш да бъдеш повлечен от неистинското, пошлото, несвойственото за теб.Сложността да бъдеш истински, неподправен. Колко хора го умеят? Умеят го тези,които са разбрали, че няма какво да губят.Тоест..излезли са от кръга на желанията , които разкъсват сърцата им. Приели са естествения ход на нещата."

Пишман спасителка

 

      Пишман спасителката се появява, за да възстанови заболелия процес между двамата родители. Тя е докторката, лечителката. Тя иска да оправи двамата, за да излекува травмата, която са й нанесли. Има склонност да се проявява като идеалист спасител на всички и всичко, но всъщност е уязвима и продължава да действа от ранеността си. За нея всеки изживяващ подобна драма, заслужава помощ и спасениe и тя е там, жертвоготовната ( често понася тежки загуби), за да спаси. Важно е да се знае: тя не действа от здравата си същност, а компенсаторно. Иска да те излекува, за да излекува още малко от ранената част в себе си. Няма диференциация между нейната и твоята травма – те са едно. Идентифицира се с теб. Предъвкава, преживя собствената си ситуация по вече стар навик. Не съзнава защо го прави, не е била достатъчно зряла, когато е получила травмата и не е получила адевкватно разрешение на проблема си. Затова тя влиза в този модел и той става нейното решение на травмата, но също така става част от нейната индивидуалност. Добавка някаква, обусловеност. Оттам нататък това се разгръща я в спасителни каузи, я в някакви насочени омрази към появяващи се хора в живота й, които наподобяват някой от героите в нейната драма ( насилника например). Тя я затвърждава, затвърждавайки позицията която е заела и това е нейното справяне. То, обаче, е все още недозрялото й справяне с една минала ситуация, която се преповтаря . Не е имало кой да помогне, да й разкрие по -леки и по-ефикасни начини за справяне със същото нещо. Като приемането например. Толкова простичко и тъй освобождаващо.

Натрапена помощ.

Някой път тя се намесва да спасява, защото вижда потенциална заплаха за някой неин познат, близък, може и непознат. Бърза да му даде своите рецепти за справяне, да го предпази, както всъщност е предпазила себе си. Да бъде неговата спасителка, неговата героиня. Меси се , натрапва се. Шумна е. Погалете я милата, кажете й че всичко е свършило. Тя дори не си спомня кое и ще ви каже , че сте луди. Ще си отиде обидена, заради вашата “непризнателност” и ще го преиграва отново и отново.

Тя всъщност е безжалостна и към себе си. Ако всъщност знае, че може и да й е по-лесно, да разтопи това кубче лед, с което е обезболила раната. Да пусне болката да се излее.

Може да било едно недоразумение. Просто малка неяснота. Може да е чула баща си да вика грубо, и да е “влязла в защита на майката” срещу “насилника”. С крехката си детска обичлива и състрадателна душа. Може да е видяла грубост от момче към момиче , които може дори да не са близки и да е искала да защити момичето или приятелката си от злосторника. Може дори да се е уплашила за собствената си сигурност. Но бил ли е някой зрял до нея в тези дни около случката, за да й помогне да я смели, асимилира безболезнено, да я преработи? Нежно , мило да поеме стреса от крехките й рамене. Да не си вменява и натрупва роли, които да я обезсилват, обръгват, правят нечуствителна и леко вманиачена. Които уж обезболяват, а оставят във вечен цикъл и преиграване на ситуацията.

Тя обаче, вече е голям човек.

А това е било преди години. И тя не е защитник на застрашената си майка , сестра или цялото там домочадие. Тя ги е спасила за момента. Намесила се е в един спор между двама крещящи изстрбители и е спряла лудостта им. Тя е била малкото геройче. Спасителче. Благодарете му , че е имало тази смелост да се опълчи на вашата грубост и му дайте възможност да започне (продължи) живота си начисто, без да се налага да ви оправя бакиите. Over and over again. Свободно пиленце лети, те да си се оправят. Да, тъжно е да ги гледаш като едни развалини, но това НЕ Е твое дело или мисия. Това е просто един лош спомен. Попаднала си в лош момент на лошо място, Храбро сърчице. Обичащо. Не искащо да вижда тази немощ у родителите си, неспособноста им да оценяват приказното щастие , което им се е дало в твое лице, природата, самото чудо, което са. И този ужас вече се изчиства , за да не се повтаря. Амин.